Декларация на Парламентарната група на Реформаторския блок

Tweet

На 1 февруари отбелязахме Деня на почит към жертвите на комунистическия режим. На този ден преди 71 години е избита голяма част от елитa на България – министри, народни представители, лекари, военни. Избити и погребани в незнаен гроб са част от десетките хиляди жертви на терора на БКП. 71 години по-късно убийците още не са наказани и не са се разкаяли. Но 71 години по-късно паметта още е жива.
През 2000 година Народното събрание на България прие закон, с който комунистическият режим бе обявен за престъпен. През 2015 година Народното събрание гласува да отпадне давността за престъпленията, извършени в годините на управление на БКП.
На 1 февруари 1945 г. първи състав на Народния съд обявява смъртните присъди на 67 депутати, 22-ма министри начело с министър-председателите акад. Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов на правителствата от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар. Спасява се от смърт само последният премиер Константин Муравиев с присъда от 15 години затвор.
Смъртните присъди са изпълнени в нощта на 1 срещу 2 февруари.
За сведение – на Нюрнбергския процес от елита на нацистката партия за престъпления срещу човечеството са осъдени на смърт 24 души, а много са и оправдани.
Изграждането на едно по-справедливо, според превратаджиите социално общество – комунистическото, е свързано с Народния съд, с изграждането на нови концентрационни лагери от типа на съветските, със смачкването на инакомислещите и промяната на морала и ценностите на цял един народ. Но да оставим настрана идеологическите полемики за това как се определя случилото се на тази дата 9 септември – като преврат, въстание, окупация или революция. Въпросът е как действат така наречените революционери, освободители?! Има много въпроси, които се замитат с надеждата да се забрави мракобесието, продължило 45 години. Кой е отговорен за избиването на интелектуалците в България, за избиването на инакомислещите, за избиването на офицерството?! Кой даде власт на простащината да раздава не правосъдие, а да отмъщава и заграбва? Какъв е броят на жертвите след идването на новата власт – 2700 или 180 000 души? Колко са били партизаните – 1000 или 14 хиляди?
И една невинна жертва определя така наречената народна власт, като мракобесническа, а невинните жертви са много повече!
Никой не трябва да оправдава жертвите преди девети септември, а те са :
Загинали като нелегални, партизани, ятаци и участници в бойни групи 1941-1944 – 2380;  Осъдени на смърт – 68;
Броят на жертвите след деветосептемврийския преврат говори сам по себе си: 8000 криминални затворници са пуснати на улицата, за да помагат на новата власт, след което стават активни членове на БКП. 30 000 лекари, свещеници, кметове, учители, интелигенти са убити през 100-те дни на червения терор веднага след 9 септември 1944 г., а 2000 български офицери са репресирани след връщането им от фронта.
220 000 души са преминали през концлагерите в Белене, Слънчев бряг, Скравена, Богданов дол. 2000 горяни, повечето без съд и присъда, са разстреляни. 11 000 души са съдени от Народния съд, от които 1500 вече са били убити и 300 изпълнени смъртни присъди. Провеждане е насилствена македонизация на 310 000 българи в Пиринския край. Опозицията е унищожена, а лидерът й Никола Петков обесен.
Народният съд узакони левия червен терор в България и я продаде на Съветският съюз. Съдът е учреден с указ на 04 октомври 1944 г. и изпреварва с почти месец Московското примирие, подписано на 28 октомври 1944.
Никой не предвижда нито близо 3000–те смъртни присъди, нито предполага почти 2000–те доживотни присъди като резултат от този трибунал.
Народният съд изпреварва с няколко години и разпоредбите на Парижкия мирен договор. И този документ, подписан от България, не оправдава нито червения терор и избиването без съд и присъда на хиляди българи, нито правния произвол на „народния“ съд.

Да сведем глава и да помълчим! Всеки със своите спомени за близки, приятели и велики български мъже.