Настимир се отказа от ирландския си паспорт, за да е депутат

Tweet

Когато някой реши да произвежда плакат, запалка, химикалка или каквото и да е с думите “Реформаторски блок”, трябва да пита държателя на патента за словесната марка – Настимир Ананиев, депутат от “Движение България на гражданите” на Меглена Кунева. Независимо как е изписано това словосъчетание, то си е на Наско и той има право да спре всеки рекламен материал, който не му е по вкуса.

Актът на запазването му донесе много критики откъм членове на други партии в блока, предимно на ДСБ. Но Ананиев отговаря така: “Ако някой тръгне да принтира нещо за избори и иска да присъстват думичките “Реформаторски блок”, наистина трябва да има моето разрешение. Разбрах, че марката “Реформаторски блок” не е регистрирана и го направих, за да я държи някой в блока. Идеята ми не бе да изпреваря някого, който би злоупотребил с нея. Беше през август, предизборно време, и имаше очаквания, че ще опитват да ни спъват с хватки, например като регистрират партия с подобно име. Нали си спомняте как Найден загуби Плевен с 300 гласа? Като регистрираха Сдружение “За Зеленогорски”.

Ананиев предприел превантивния ход, след като приятел му разказал за неволите си с търговска марка, които го отвели до съда. Другият вариант – РБ да се запази от една от партиите в блока, нямаше да е добър, твърди Наско. И обещава, че след като целият РБ се структурира като юридически субект, ще му прехвърли ексклузивитета си. Сега няма как да го направи – коалицията не е лице в правния свят.

Настимир е кръстен на баба си Наста. Когато завършва гимназия, благодарение на Жанвиденовата криза, баща му решава да го прати да учи извън България. Така Наско започва да усвоява бизнес науките в най-големия частен колеж в Ирландия и след като го завършва, получава покана да стане маркетингов директор за Централна и Източна Европа, какъвто е в продължение на 7 г. Работи още като студент – като преводач в дъблинския клон на Комисариата на бежанците към ООН. Периодът е 1998-2000 г., когато в Ирландия заминават между 3000 и 4000 нашенци, повече от половината от които получават бежански статус. Докато през 1997 г., когато Наско заминава за Дъблин, в зелената страна имало едва 100-тина българи.

Докато е работил за ирландския колеж като маркетингов директор, Настимир обиколил почти целия свят. Когато колегата му се разболял, Ананиев посетил и Индия, за да избира измежду всички желаещи да учат в Дъблин. За 15 дни обиколил 7 града из цялата страна и провел 400 интервюта на кандидат-студенти. В подбора преценявал дали биха се справили с изискванията да следват в Ирландия.

Настимир с бившия ирландски президент Мери Макалийс (вдясно) и съпруга ѝ

В Индия има и любопитен спомен – чичото на кандидат му предложил стадо животни, само и само да даде на племенника му заветното писмо за прием в колежа.
Че отказал стадото, отказал го, но не помни дали е одобрил необичайно “подплатения” за нашата, но не и за тяхната култура кандидат.
В Казахстан пък Наско пил мляко от камила и ял конско месо. Съпругата си Петя депутатът среща в Ирландия, където учи и тя. Там се ражда и дъщеря им Ема, на 7 г. и половина. Синът им Томас е на 3. На дъщерята, която вече знае, че баща е депутат, забранили да говори за това. Най-вече в училище, за да не се я лансират незаслужено.
Настимир се отказва от двойното гражданство заради политиката. Децата му обаче си имат ирландски паспорт.

“Ирландците са много весел, но и хитър народ. За мен те са евреите на Европа Тях можеш да ги мачкаш, да ги буташ, да ги гориш, накрая пак изплуват над всичко. През 1921 г. при тях е бил големият глад, от който са оцелели на картофи и почти цяла Ирландия се изнесла в Щатите. В Америка има 55 милиона, които казват, че са с ирландски корени. 1/6 от САЩ е ирландска. Сега при кризата през 2009 г. една банка заяви 7-8 милиарда загуби, държавата тръгна да ги покрие, а дупката се оказа 70 милиарда. Но те пак успяха да изскочат и в момента правят втори келтски тигър с огромен ръст на икономиката. Имат визия и дисциплина”, аргументира се Ананиев. Но набляга на това, че в Ирландия инвестират последователно в образованието, понеже инвеститорите идват заради квалифицирана работна ръка (и заради ниските данъци).
Настимир се връща, след като бизнесът му – консултантски и управление на недвижими имоти, се разраства. Освен това го привлича програма за магистратура с чуждестранни преподаватели в Американския университет, в който днес Ананиев е гост-лектор. Бизнесът дава на Наско свободата, ако реши, че във вторник не му се работи, да вземе жената и децата и да се качат на Витоша.

Баща му доволно отбелязвал, че в Ирландия са го повредили, т.е. синът му мисли по европейски, не по български.

Депутатът e с размах – предлага в последния клас в училище на абитуриентите да се обяснява как могат да направят собствен бизнес. Уроците по предприемачество трябвало да е като СИП или ЗИП. “Не само да насочваме младите да работят в администрацията, а да им се обясни как могат да имат собствен бизнес, да се развие това мислене”, мечтае Ананиев за разрастване на предприемаческата среда в държавата.

“Големият проблем е във финансирането. Като имаш идея, ти казват “Заложете си апартамента”, но това не трябва да е така. Може да нямаш апартамент, но да имаш най-гениалната идея на света. Трябва да съществува вариант, при който банка с бизнес борд да пресява идеите и да сваля нивото на риска. А защо не и да инвестира в нея и да подкрепи по някакъв начин младите предприемачи”, иска депутатът от ДБГ. Той има и идея за пиар кампания на България, за да се обърне диаметрално представата на хората отвън за страната ни. “В Холандия и Белгия, като чуят България, всички мислят за цигани, защото при тях е пълно с българи, които просят на улицата и крадат. Репортажите са все за криминални прояви. Като дойдат тук хората, се впечатляват от това, което виждат, и казват: “Няма нищо общо с това, което виждаме по телевизията”, разказва Ананиев, който прави бизнес в Белгия. Работа и стратегия – това са стъпките да си излъскаме имиджа, смята той.

Наско и съпругата му Петя в Лондон

Наско пред Храма на небето в Китай

Но не само пиар, а яснота по какъв начин трябва да се грижим за имиджа си – ако излезе негативен репортаж, българският посланик трябва да е на телефона в телевизията, да иска опровержение, да иска да се чуе неговата дума. Това значи, че някой трябва да ги следи тези неща. Не може да се оставим на думите “Ами да, ние сме си маскари”, пали се Настимир. Може да имаме най-лошия продукт, но трябва да го пакетираме по най-хубавия начин, отсича той.

Източник: 24 часа